Contenido
- Пътуване в миналото в Кау ден Борас
- Къде се намира „Кау ден Борас“? Местоположение и природни характеристики
- Кой е открил археологическата находка? Историята на Висенте Борас
- Ето как изглежда скалното укритие-пропаст: праисторическо скривалище в „Oropesa del Mar“
- Животът преди стотици хиляди години: останки от животни и хора
- Работата на археолозите: какво е открито и как е изследвано
- Интересни факти за Cau d’en Borràs: изненадващи находки
- Значението на „Кау ден Борас“ в праисторическата история на Испания
- Как да посетите „Oropesa del Mar“ и да откриете невероятното му културно наследство?
- Източници и благодарности
Пътуване в миналото в Кау ден Борас
Когато си мислим за „Oropesa del Mar“, вероятно ни идват на ум плажовете, средновековният замък или оживената крайбрежна алея.
Въпреки това, скрит сред близките планини, се намира едно много по-древно и очарователно кътче: „Кау ден Борас“ – праисторически археологически обект, който ни пренася стотици хиляди години назад, когато първите хора и множество диви животни са обитавали тези земи.
„Кау ден Борас“ не е просто пещера; тя е истинско свидетелство за далечното минало.
Тук археолози и палеонтолози са разкрили уникални останки, които разказват историята на първите човешки заселвания в средиземноморската част на Иберийския полуостров.
Благодарение на усилията на изследователи като Еудалд Карбонел, Жорди Естевез, Франсеск Гуси и на първоначалното откритие, направено от Висенте Борас, днес можем да разберем как е изглеждал животът през Средния плейстоцен.
Тази статия ще ви помогне да откриете всички тайни на Кау ден Борас: местоположението му, невероятната му фосилна фауна, каменните инструменти, създадени от нашите предци, и вълнуващия процес на разкопки и изследвания.
Пригответе се за пътуване към минало, толкова далечно, че е трудно да си го представим!
Основен източник: cuevascastellon.uji.es
Къде се намира „Кау ден Борас“? Местоположение и природни характеристики
„Кау ден Борас“ се намира на привилегировано място както от природна, така и от стратегическа гледна точка.
Разположен на източния склон на Сиера Литорал дел Сеньор или де Орпеса, този скален навес се намира на около 140 метра над морското равнище, точно на границата между планините и крайбрежните равнини на Плана Алта, в провинция Кастельон.
От административна гледна точка той принадлежи към община „Oropesa del Mar“ – местност, която днес е известна с плажния си туризъм, но в древността е предлагала идеално убежище за животни и първобитни хора.
Точното му местоположение съответства на координатите 40°05'10" из.д. / 0°48'22" с.ш., в рамките на лист 616 „Вилафамес“ от картата в мащаб 1:50 000 на Географския и кадастрален институт.
От геоложка гледна точка Кау д’ен Борас се намира върху инфракретачни терени, по-конкретно върху варовикови и мергелни формации от аптския Гаргаренски етап.
Районът е силно карстифициран, т.е. теренът е бил оформен от разтварянето на скалите, като са се образували кухини, пукнатини и пропасти, като тази, от която произхожда находището.
Тази структура, съчетана с мрежа от разломи, превръща зоната в област, която е много податлива на въздействието на водата.
Ключова характеристика на околната среда е естествената ѝ защита от силни ветрове и резки климатични промени, което в миналото е осигурявало относително стабилни условия.
Освен това, в близост до пещерата все още съществува малък активен извор, известен като „Фуенте дел Сеньор“, както и пролом със същото име – елементи, които са осигурявали достъп до вода по време на най-сухите периоди.
Всичко това превръща „Кау ден Борас“ в истинска природна панорамна площадка с изглед към Средиземноморското крайбрежие и в мълчалив свидетел за това как е изглеждал животът през плейстоцена, много преди „Oropesa del Mar“ да се превърне в туристическата дестинация, която познаваме днес.
Кой е открил археологическата находка? Историята на Висенте Борас
Зад всяко голямо археологическо откритие обикновено се крие история на любопитство, страст и случайност.
В случая с „Кау ден Борас“ главният герой на тази история е Висенте Борас – жител на Ел Енканто (Oropesa del Mar), който обичаше да излиза в природата в търсене на археологически останки.
По време на една от безбройните си екскурзии из крайбрежната планинска верига на родния си град Висенте Борас се натъкна на една незабележима, но обещаваща пещера. Воден от инстинкта си и интереса си към историята, той реши да я проучи.
В нея той откри различни фрагменти от каменни останки (каменни инструменти) и фосилни кости, които веднага привлякоха вниманието му.
Осъзнавайки потенциалната стойност на находката си, Висенте незабавно се свърза с Провинциалната археологическа служба на Кастельон.
Той не само съобщи за откритието, но и предаде на съхранение няколко от намерените останки, проявявайки явно уважение към културното наследство и примерно поведение, което позволи научният процес да започне по подходящ начин.
Провинциалният археолог Франсеск Гуси се отправи на мястото и потвърди голямото значение на находката.
Това доведе до организирането през 1979 г. на предварителна разкопка с участието на изтъкнати специалисти като Еудалд Карбонел и Жорди Естевес, както и на Института по кватернарна екология към CSIC в Барселона.
Благодарение на упоритостта на Висенте Борас и любовта му към археологията, днес „Кау ден Борас“ е признат за ключово място за разбирането на праисторията на испанското средиземноморско крайбрежие.
Един малък жест на лично изследване се превърна в голям принос към колективното знание.
Вход към „Кау ден Борас“. До стълбите все още могат да се видят последните остатъци от земята, натрупана отвън и произхождаща от пещерата.
Ето как изглежда скалното укритие-пропаст: праисторическо скривалище в „Oropesa del Mar“
„Кау ден Борас“ не е традиционна пещера с големи размери, отворена към пейзажа, а по-скоро комбинация от скален навес и пропаст-диаклаза – типични характеристики за карстовия терен, в който се намира.
Входът към Cau d’en Borràs е тесен и с квадратна форма, с ширина около 1,80 метра и височина 1,30 метра.
През малък коридор с дължина около 5,5 метра се стига до вертикална диаклаза, т.е. дълбока пукнатина, която се врязва в скалата.
Тази диаклаза не е просто проход; тя е истински естествен кладенец, който към момента на разкопките е достигал дълбочина от поне 8 метра.
Горният отвор на пропастта се стеснява спускайки се надолу, макар че по-нататък отново се разширява, образувайки уникално подземно пространство, представляващо предизвикателство за изследователите и археолозите.
Диаклазата-пещера е била свързана с външния свят чрез тесен вертикален канал, който понастоящем е почти запушен от естествени отломки.
Този канал вероятно е бил пътят, по който в продължение на хиляди години са прониквали седименти, животни и, понякога, хора.
Атмосферата вътре в пещерата е била много специална: натрупването на седименти е създало сложна стратиграфия от до 14 различни нива, съставени от слоеве глина, чакъл и костни брекчи (скали, смесени с фосилни останки).
Това наслагване отразява хиляди години природна история, в която различни климатични и екологични събития са оставяли своя отпечатък.
Освен това бяха открити останки от счупени сталактити и варовикови конкреции – показатели за активна и влажна подземна среда в определени периоди, много различна от по-сухия климат, който характеризира региона днес.
Накратко, Кау д’ен Борас е бил идеално убежище: скрит, защитен, труднодостъпен за големи хищници или врагове и стратегически разположен в близост до водоизточници и с открита гледка към крайбрежието.
Тези условия обясняват защо той е бил избиран от време на време както от диви животни, така и от първите човешки групи, преминаващи през региона.
Изображение 1 – Вертикален разрез на пропастта-диаклаза със съответния стратиграфски разрез
Животът преди стотици хиляди години: останки от животни и хора
Да изследваш „Кау д’ен Борас“ означава да отвориш прозорец към един изгубен свят, където животът е бил съвсем различен от днешния.
Благодарение на находките на археолозите и палеонтолозите знаем, че преди около 400 000 години тази пещера е била свидетел на съжителството на диви животни и първобитни хора.
Фосилните останки, открити в различните слоеве на находището, са впечатляващи по количество и разнообразие.
Сред най-забележителните животни са големи хищници като рис, пантера, малко кучешко и мечоподобно животно, което вероятно принадлежи към рода Plionarctos.
Намерени са също кости от дребни бозайници като къртици, мишки (Apodemus sp. и Microtus sp.), зайци и многобройни видове птици, което подсказва, че пещерата е била притегателен център за местната фауна.
Но едно от най-изненадващите открития беше идентифицирането на останки от едно много специално животно: Hemitragus bonali, изчезнал вид дива коза.
Това е първата находка на този вид на Иберийския полуостров. Hemitragus bonali е обитавал планински райони с умерен климат, а неговото присъствие помага за датирането на най-дълбоките слоеве на находището към Средния плейстоцен.
Що се отнася до човешкото присъствие, следите са също толкова показателни.
Бяха открити каменни инструменти — ядра, отломки, ударни инструменти — принадлежащи към архаична култура, вероятно свързана с първите Homo heidelbergensis или европейските аркатропини.
Тези предмети са изработени по много примитивен начин от валуни, събрани от близките плажове, или от местни камъни.
Не се наблюдават сложни техники на вторично издялване, което показва, че те са били инструменти, предназначени за непосредствена употреба, като рязане на месо или обработка на материали.
Видът на човешкото заселване, разкрит в Кау д’ен Борас, не е бил продължителен, нито постоянен. Теснотата на пещерата и ограничените ѝ условия предполагат спорадични посещения: малки групи, които, вероятно по време на ловни експедиции, са се възползвали от укритието, за да се скрият за кратко, да си починат или да обработят плячката си.
В крайна сметка „Кау д’ен Борас“ е място, което позволява да си представим един труден и див живот, където всеки ден е бил борба за оцеляване в все още девствена природна среда.
Частичен изглед от горната част на пещерата-диаклаза към нейното вертикално разгръщане.
Работата на археолозите: какво е открито и как е изследвано
След първоначалното откритие, направено от Висенте Борас, Провинциалната археологическа служба организира през 1979 г. първа научна разкопка.
В нея участваха експерти от най-високо ниво като Еудалд Карбонел, Жорди Естевез и Франсеск Гуси, при консултации от Института по кватернерна екология към CSIC в Барселона.
Работата в „Кау ден Борас“ беше истинско предизвикателство. Археолозите започнаха с изготвянето на подробен план на скалното укритие, като измериха всеки участък и съставиха точен стратиграфски разрез.
Бяха идентифицирани 14 различни нива на седименти, редуващи се между глини, чакъл и костни брекчи.
Всеки слой съдържаше ценни доказателства:
- Останки от фосилна фауна, като кости от хищници, тревоядни и птици.
- Каменни инструменти, като ядра, ударни инструменти и отломки.
- Варовикови конкреции и фрагменти от сталактити, които дадоха информация за климатичните условия в миналото.
Съществена част от работата беше щателното пресяване на земята, натрупана както вътре, така и извън пещерата.
Благодарение на този процес бяха открити многобройни микрофосили и археологически находки, които биха останали незабелязани при конвенционален разкоп.
Освен това останките бяха изпратени за специализирани анализи:
- Животинските фосили бяха изследвани в Лабораторията по кватернер на CSIC.
- Каменните материали бяха класифицирани и съхранени в Провинциалната археологическа служба, а някои от тях бяха изложени в Провинциалния музей на Кастельон.
Интересен факт е, че част от екипа, участвал в разкопките, включваше както професионални археолози, така и ентусиазирани доброволци, което доказва, че страстта към праисторията може да мобилизира цяла една общност.
Благодарение на тези усилия днес разполагаме с подробна информация не само за материалните останки, но и за екологичния, климатичния и културния контекст на праисторическите обитатели на „Oropesa del Mar“.
Частичен изглед на нива 4 и 5 (2,70/4,30 м).
Временен дъно на шахтата с нива от 8 до 14 (5,30/8 м).
Изображение 2 – Едностранен инструмент тип „чопър“; 1. Ядро с еднократно отчупване; 2. Ударник с отчупена дистална част; 3. Едностранен инструмент тип „чопър“; 4. Отломък от кортикалната част на петата; 5. Ударник с следи от употреба
Изображение 3 – А) Дясна дистална тибия на Capra. Б) Дясна дистална тибия на Hemitragus. Изглед от предната страна. В) Дясна тибия на Capra. Г) Дясна тибия на Hemitragus. Изглед от дисталната ставна повърхност.
Интересни факти за Cau d’en Borràs: изненадващи находки
„Кау ден Борас“ е важен не само заради своята древност, но и заради няколко уникални находки, които привлякоха вниманието на изследователите.
Ето някои от най-интересните находки, открити в този археологически обект:
Каменни инструменти, изработени от валуни
Хората, които са преминавали през „Кау ден Борас“, не са използвали каквито и да е камъни.
Много от намерените инструменти са били изработени от валуни, събрани от близките плажове. Тези валуни след това са били обработвани по прост, но ефективен начин, за да се създадат режещи инструменти, като например „чопърите“ — примитивни брадви с едно острие.
Този факт свидетелства за интелигентно приспособяване към околната среда: първите заселници са използвали най-достъпните природни ресурси за ежедневието си.
Без следи от огън или уреден начин на живот
За разлика от други археологически обекти като Л’Араго или Лунел Виел във Франция, в Кау ден Борас не са открити останки от огнища или жилищни постройки.
Това потвърждава, че мястото е било използвано по-скоро за краткосрочно пребиваване, отколкото за постоянно живеене, което го е правело идеално за преминаващи ловци или групи събирачи.
Останки от „неизвестно“ животно на Иберийския полуостров
Едно от най-големите съкровища, открити на мястото, е безспорно наличието на останки от Hemitragus bonali – изчезнал вид дива коза, който никога преди това не е бил документиран в Испания.
Дотогава той беше известен само в райони на Франция. Това превръща Кау д’ен Борас в ключова точка за разбирането на разпространението на видовете през Средния плейстоцен.
Признаци за спорадична човешка дейност
Наличието на каменни оръдия редом с останки от животни подсказва, че малки човешки групи са използвали пещерата като временно убежище. Те не са живели там постоянно: изглежда, че са пристигали, обработвали са плячката си и след това са продължавали пътя си.
Всъщност на един от най-дълбоките слоеве е открит цял гръбначен стълб на животно, вероятно изхвърлен там, след като е бил разфасован на входа на пещерата.
Всяка една от тези подробности превръща Кау д’ен Борас в истинска „капсула на времето“ – ключов елемент за възстановяването на живота на нашите предци по средиземноморското крайбрежие.
Значението на „Кау ден Борас“ в праисторическата история на Испания
„Кау ден Борас“ заема специално място в археологическата карта на Иберийския полуостров.
Въпреки че е по-малко известен от големи археологически обекти като Атапуерка (Бургос) или пещерата „Виктория“ (Мурсия), неговата научна стойност е неоспорима.
На първо място, това е едно от малкото преки свидетелства за човешко заселване по средиземноморското крайбрежие през Средния плейстоцен.
Докато повечето големи археологически обекти се намират във вътрешността на полуострова или са свързани с постоянни селища, „Кау ден Борас“ документира по-спорадичен начин на живот, вероятно свързан с групи ловци-събирачи, които са изследвали крайбрежните планински вериги.
Географското му положение — на височина, защитено, с изглед към морето и в близост до водоизточници — напълно съответства на моделите на заселване, използвани от хората от онова време.
Какво прави „Кау ден Борас“ уникален?
- Уникална фауна: Наличието на Hemitragus bonali го превръща в еталон за изследванията върху разпространението на видовете през плейстоцена.
- Архаична каменна индустрия: Намерените инструменти свидетелстват за много примитивни техники на обработка, характерни за първите човешки култури от ранния палеолит.
- Европейски връзки: Той споделя характеристики с френски находки като „Lunnel Viel“ и „L’Aragó“, което предполага, че е съществувала културна приемственост по цялата дължина на западното Средиземноморие.
Липсващо звено между юга и североизтока на полуострова
Археолозите отбелязват, че „Кау ден Борас“ е стратегически разположен между големите концентрации на праисторически находки на юг (като „Ел Акуладеро“ в Кадис) и на североизток (като „Кау дел Дук де Уля“ в Жирона).
Изследването му помага да се допълни картата на миграционните пътища и човешкото заселване в толкова далечни времена.
Как да посетите „Oropesa del Mar“ и да откриете невероятното му културно наследство?
Посещението на „Oropesa del Mar“ е много повече от просто наслада на слънцето и плажа. Този кът от провинция Кастельон крие истински исторически съкровища като „Cau d’en Borràs“, които перфектно допълват всяка културна или природна екскурзия.
Въпреки че „Кау ден Борас“ понастоящем не е археологически обект, отворен за масови туристически посещения (поради местоположението си и статута си на защитена природна зона), самото знание за неговото съществуване придава специална стойност на посещението в Оропеса.
Можете да се доближите до природната му среда чрез пешеходните маршрути, които преминават през Сиера де Оропеса и Барранко дел Сеньор.
От върховете на тези планини ще се насладите на впечатляващи гледки към морето и към релефите, които преди хиляди години са служили за убежище на нашите предци.
Други места, които не трябва да пропускате в „Oropesa del Mar“:
- Старият град: Лабиринт от средновековни улички, изпълнен с история и живописни кътчета.
- Замъкът на Оропеса: Арабска крепост от XI век, с организирани екскурзии.
- Кулата на краля: Старинна отбранителна кула с изглед към морето от XVI век.
- Плажовете: „Ла Конча“, „Моро де Гос“ или „Плая де ла Ренега“ – идеални за отмора след културна екскурзия.
- „Виа Верде дел Мар“: Идеална за разходки пеша или с велосипед, свързваща Оропеса с Беникасим.
А ако сте любител на археологията или палеонтологията, не се колебайте да посетите Етнографския музей в Кастельон, където са изложени някои от находките, открити в „Кау ден Борас“.
В крайна сметка, „Oropesa del Mar“ е идеалното място за тези, които търсят съчетание от природа, история и отдих. „Cau d’en Borràs“ е ключова глава в тази история, скрита под земята... а сега и във вашия маршрут!
Археологическият обект е място, което си заслужава да се посети, а наоколо има още много други забележителности. Замъкът, старият град, панорамната площадка и плажовете са включени в пътеводителя на Какво да правим в Oropesa del Mar.
Източници и благодарности
Написването на тази статия стана възможно благодарение на изследователската работа на изтъкнати археолози и палеонтолози като Еудалд Карбонел, Жорди Естевез, Франсеск Гуси и Висенте Борас, чието първоначално откритие позволи да се отвори нов прозорец към миналото на „Oropesa del Mar“.
Цялата информация, представена тук, се основава на строги научни източници, по-специално на официалния документ за проекта за разкопки:
Основен източник:
Карбонел, Е., Естевес, Х., Гуси, Ф. (1979–1981). Предварителни резултати от работата, извършена в находището от средния плейстоцен „Cau d'en Borràs“ (Орпеса, Кастельон). Университет „Хауме I“ в Кастельон.
Изказваме благодарност на всички институции, изследователи и сътрудници, които направиха възможно този фрагмент от човешката история да види отново бял свят.